Как съчетавам майчинството с работата и времето за себе си

Как съчетавам майчинството с работата и времето за себе си

Едно от нещата, които запълва нуждите на емоционалното тяло, е креативността. Да не създаваме, означава да рушим или да подражаваме на другите, от което страда и емоциноалният ни живот. В своето писане и споделяне чрез социалните мрежи, успявам да запълвам тази творческа част от себе си, която с годините и опита става все по-добра.

Често получавам запитвания по теми, свързани с родителството, отглеждането на бебе/дете, кърмене и как всичко това го съчетавам с треньорската си дейност, служебни и лични ангажименти.

Вдъхновена от вас, сега ще споделя своя опит на база родител на едно страхотно 19-месечно момиченце.

Като начало ще ви запозная две личности, които изиграват ключова роля в моя живот – психотерапевтът ми Димитрина Митрева и Д-р Гергана Маркова – логопед и консултант ранно детско развитие. От тези две невероятни жени и майки научавам много и винаги се допитвам до тяхното мнение и опит, що се отнася до възпитание и отглеждане на дете.


Да започнем от самото раждане.
 Моят избор и решение беше да родя естествено като през по-голямата част от своята бременност се подлагах на хипноза при Димитрина Митрева, която си записвах и случах почти ежедневно. Самото раждане мина бързо, не дотам безболезнено, но пък за сметка на това възстановяването не беше никак леко.

Другото ми решение беше да кърмя без да дохранвам с адаптирано мляко, знаейки като човек, който се занимава с хранене, колко е важна кърмата за имунната система и здравето на детето. Всичко мина изключително леко и Любов сама се отби няколко дена преди навършването на първата си годинка.

По съвет на Димитрина първите 30 дни след раждането се отдадох изцяло на Любов и себе си. Не исках съзнанието да ми е ангажирано с нищо различно от нас и си дадох нужната почивка от работа.
Всъщност последният ми работен ден беше в деня на раждането вече с контракции, но до последно исках да изчистя и предупредя всички за своето отсъствие, за да ми е чиста съвестта. Който е работил с мен, знае колко отговорно подхождам към своите клиенти.

Поднових работата си точно 1 месец след раждането на Любов като в началото започнах само с онлайн комуникация, която до ден днешен извършвам докато тя спи.

Един от пропуските, които допуснах и осъзнах в малко по-късен етап, е, че липсата на режим на хранене, бодърстване и спане, сериозно пречи и на двете. И така някъде около средата на третия месец ми попадна „Ръководство за недоспали родители“ на Трейси Хог, която ме вдъхнови да създам режим на бебето. Никак не беше лесно, отне време и доста постоянство докато ѝ регулирам храненията и съня, но всичко си струваше тъй като това ни даде свободата и спокойствието в рутината кое след кое следва.

Преди да въведа режима всичко беше хаос, в който Любов спеше на пресекулки по 15 минути, плачеше истерично, защото ѝ се спи, не можеше да спи, не знаеше спи ли ѝ се, яде ли ѝ се, какво ѝ се прави изобщо, а нощно време сънят ѝ беше разпокъсан и се будеше на всеки час. След като взех контрола в свои ръце (не случайно имам и такава контролираща професия), тя се научи да спи през деня с продължителност два пъти по два часа и една малка дрямка в късния следобяд. Нощните будения ги намалихме от седем на два броя, а от новородена предпочита да си ляга рано и в момента все още заспива в 8 часа вечерта до 8-8:30 на следващата сутрин.

Любов и захранване с цели парченца храна

В резултат на този режим Любов се промени коренно и от вечно кисело бебе, се превърна в засмяно ангелче, а аз – в удоволетворена майка, която успява и да работи междувременно.

Изводът от този личен опит е, че тъй нареченето „привързано родителство“ не сработи за нас.

Друго основно решение от наша страна е да не ѝ предлагаме детски филмчета и телевизор до навършването на 3-годишна възраст.

В това становище Димитрина и Гергана са категорични като специалисти, а защо е така ще цитирам следния текст, написан от Гери:

„Изследователите на „синдрома на екранното време“ чрез сканиране на мозъка откриват сериозни нарушения в структурата му и в неговата дейност при децата, изложени на екранно въздействие: атрофия на сивото мозъчно вещество, нарушена цялост на бялото мозъчно вещество, намалена дебелина на мозъчната кора, нарушени когнитивни способности и нарушена функция на допаминовите депа.

На 6-месечна възраст зрението е ключово сетиво – какво виждаш става много по-важно от това какво чуваш.

Ако в този силно сензитивен период предложите на детето „мърдащи картинки“, трябва да имате предвид, че те са огромен стимул за неговия мозък – за съжаление, НЕГАТИВЕН.

24 кадъра в секунда. Това означава 24 примигвания за една секунда. За видео с дължина от десет минути това прави 14 400 примигвания. Ако оставите детето да гледа половин час – 43 200 импулса.

ДЕТСКИЯТ МОЗЪК НЕ МОЖЕ ДА ОБРАБОТВА ТАКЪВ ОБЕМ ИНФОРМАЦИЯ!

Все повече родители ни казват, че децата им прекарват много време пред екран. Всеки ден, по цял ден.

Вече знаете какво е това за техния мозък. Поставянето на децата пред екран и гледането на телевизия, игри, музикални клипове нарушава всички аспекти на детското развитие. Това е много висока цена за половин час спокойствие, за да сготвим, изчистим…, нали?

Първите три години са изключително ценен период, който не се повтаря. 

Не го пропускайте!“

По съвет на Гери от навършването на 8-седмична възраст до ден днешен всяка седмица посещаваме академията за ранно детско развитие Киндиру. Това е научно обоснована сензорно-моторна перцептуална програма и представлява система от занимания и игри, които стимулират интелектуалното, емоционалното, социалното и физическото развитие на бебетата и децата.

Работи се за потискане на първичните рефлекси, с които се раждаме, което от своя страна прави децата спокойни и самоуверени.

Не сме използвали способи за прохождане като проходилки, тъй като това пречи да се потиснат първичните рефлекси, а сядането ѝ се случи самостоятелно някъде в средата на 7-ия месец без да ползваме възглавници. Проходилките, държенето за ръчички над глава и умишленото слагане на детето в седнало положение създава риск от увреждане на гръбначния стълб, тъй като мускулите не са достатъчно силни, за да поемат тежестта на тялото и се натоварват излишно скелетът.

Любов на една годинка

„Ето добри причини да НЕ „помагате“ на детето си при ходене като го държите за ръцете или му подавате пръстче:

Усвояването на вертикален баланс и първите колебливи крачки БЕЗ помощ са всъщност основополагащи за развиване на сила в торса, корема, мускулен контрол, зрително-пространствена ориентация, усет за време, координация, развитие на висши рефлекси, преценяване на разстояния.“

Минаваме набързо през захранването – реших да е по метода с цели парченца храна и пропуснахме изцяло пюретата. Доволна съм най-вече от създадената здравословна връзка между храната и детето и самостоятелността, която изгражда.

Още по-набързо през ваксините. След много четене и консултации решихме да я ваксинираме и за щастие всичко мина с лекота. Следващата ваксина е чак на 6 години.

И стигнахме до първата годинка, в която Любов ясно ни показа, че има нужда от самостоятелност, докато спи нощно време. Преместихме се да спим в друга стая и още веднага тя започна да спи по 12-13 часа непробудно, което съвпадна с отбивнето ѝ – тя просто спря да се буди. Говорихме по темата с Димитрина, тя сподели от личен опит и опит с многобройните жени, с които е работила, че бебетата след 3-месечна възраст спят много по-пълноценно и непробудно, когато са сами. Съвместният сън е по желание на родителя, бебето няма такива потребности и ако го прави, е само за да угоди на мама.

Естествено, аз не съм категорична в това изказване, но е нещо, което сработи идеално за съня на нас тримата.

В свободното си време, докато Любов е будна, излизаме по детски площадки, цапаме в локви, вкъщи четем книжки, играем игри, рисуваме, строим строители, пеем песни, танцуваме и скачаме по дивана. Старая се колкото се може повече да прекарвам пълноценно време с нея, а за моментите, в които имам нужда от лично време, пространство и служебни ангажименти, ползвам помощта на гледачка (Деси, ако четеш това, да знаеш, че сме ти страшно благодарни за грижите и всеотдайноста ти към нас), както и една от бабите.

Моята мотивация и вдъхновение е да влагам енергията си в неща, които обичам да правя със страст и желание. Дейности, които ме развиват като личност и излизам като победител, а не като жертва. И не на последно място се опитвам да балансирам между работата, личния живот и почивката, защото никоя крайност не е здравословна.

Котвата, която ме изважда в трудни моменти, е „щастлива майка щастливо дете“.

Пожелавам на всички родители търпение и безгранична любов!

За финал ще споделя и някои други източници за прочит и гледане:

„Скъпи, провалих децата“ – Алисън Шейфър (…когато виковете, крясъците, заплахите, подкупите и поощренията не работят)

„Слушай своето тяло – твоят най-голям приятел на земята“ – Лиз Бурбо

Ранният пубертет при момичетата“ – Димитрина Митрева: причините за сексуалната им разкрепостеност и липсата на граници в отношенията с другия пол

No Comments

Leave a Comment

Your email address will not be published.