МАРИНА ДЕКОВА - Фитнес треньор и Вдъхновител

Историята на един герой в планината

 

...или може би е редно да напиша историята на двама или трима героя даже. Защото тези истории са достойни за споделяне и трябва да се споделят!

Имам пълното вдъхновение да споделя с вас тази история, която се превърна в едно голямо чудо, което се осъществи на 30-и октомври 2021г. Всичко започна с любовта ми към планината. Същата любов, която изпитах и към фитнеса преди 19 години и продължи цели 18 години, сега изпитвам, стъпвайки сред природата, далече от градския шум и забързан начин на живот.

Тези, които ме следят, знаете, че харесвам да споделям живота си в пътепис, да споделям хобитата, работата си и част от любимите неща, които правя в ежедневието, включително и по-дългите и по-кратките преходи в планината. Това от своя страна породи доста запитвания, отправени към мен: "Марина, вземи ме с мен! Марина, искам с теб на планина!" и то не едно и две. Почнах сериозно да се замислям за организиране на нещо групово, тъй като на живо не бях се виждала с клиенти от февруари 2020 г. със стартирането на пандемията и затварянето на залите и откровено казано започна да ми липсва личния контакт с хора.

След дълго чудене и обмисляне на различни варианти - лагер ли да е, в Стара Планина ли да е, на хижа, в хотел, самостоятелна вила ли да е, с включена храна, без включена храна и други хиляди варианти, най-накрая взех решение да стартирам с нещо леко, което би било поносимо за всеки - разходка в ниската част на Витоша.

И така. Направих го. Най-големият ми страх от групи, който винаги съм имала, е никой да не дойде. От друга страна разсъждавах, че ще привлека хора, на които цялото това нещо ще им е от полза, независимо от датата, ранния час, цената, локацията и всички съпротиви, които биха изникнали.

Още първият ден се записа една дългогодишна моя клиентка, а в последствие и приятелка, с която имаме много обща съдба - Петя.

С Петя се познаваме от 2015г.. Тогава тя дойде на първия ми тренировъчен лагер, организиран през пролетта на въпросната година в гр. Разлог.
След това няколко години работихме индивидуално във фитнес, а сега е част и от онлайн групата за напреднали.
Използвам възможността да благодаря публично на тази жена, че толкова много ме подкрепя през годините и да изкажа възхищението си за силата на духа, която притежава.

Вторият записал се, след едномесечно чудене, бе нашият трети герой, за който ще разкажа в тази статия, а именно Зорница.
Зори бе част от групата за начинаещи, която в последствие прерасна в група за средно-напреднали, от онлайн формата на предизвикателствата, които водя с домашни тренировки, като вече е свалила цели 8 кг.!
А най-интересното бе, че тя дълги години не е имала имен ден, докато едва наскоро майка ѝ случайно разбрала, че на 30-и октомври празнува.

И по този повод Зори беше приготвила две уникално вкусни неща, с които да почерпи. Идеята да си носим самостоятелно храна се оказа добра, тъй като така можем да споделям опит и да черпим вдъхновение една от друга.



Оставям думата на нея. Зорница:

"Ето я и моята история: на 13 бях диагностицирана с първичен хроничен лимфедем. Появиха се отоци първо на левия крак, след няколко години и на десния. Без болка, без каквито и да било други проблеми. Поддържам ги с ластични чорапи с най- висока компресия. Нося чорапи за цял крак, тъй като отока ми е качва нагоре. До 2019 съм поддържала отока освен с чорапите, заедно с лимфен дренаж. Тъй като през 2019 ми откриха тромб, лекарите решиха да не рискуват. За момента поддържам краката си в добра форма сама. През 2012 си усуках коляното и бях 25 дни в гипс. През 2017 се повтори на същия крак. Отново обездвижване и след това физиотерапия и до момента с твоите тренировки се чувствам най- комфортно.

Като тийнейджър с лимфедем, нуждата да нося чорапи имах огромно отхвърляне на болестта. Не я исках, не исках да бъда "различна". Затова и сигурно си появи и на другия ми крак и той в момента е по- отекъл. За да ме накара да се осъзная.

Относно колената, отново се оказа, че едва ли не ми е заложена тази травма, както говорих и с теб е възможно , заради грешна походка и да съм я предизвикала. Сред втората ми травма на същото коляно, нещата с възстановяването бяха по- сложни. Лекарите не ми даваха много обнадеждаващи прогнози. Минах 2 пъти курс физиотерапия по каса и сред това си намерих терапевт на частно.


Той, след като проходих нормално, карах колело, правих изометрия, ми каза, че в началото въобще не е вярвал, че нещата ще се оправят. Въобще не е виждал мускулен тонус. Ставах всеки ден, ходих на работа, вечер ме викаше, носих си спортните дрехи и след процедури, упражнения. Всичко беше много труд, много желание и отхвърляне на грешни представи за себе си."


Това са краката на Зори. Отоците са причинени от хроничния лимфедем.

От човек, който е бил обездвижен и лекарите не са давали големи надежди за ходене, с две хронични заболявания и едно придобито, Зори се превърна в истински победител, изминавайки 14 км. на пресечен терен, което се равнява на 25 000 крачки и 8 часа ходене, в което имаше адреналин и изпитания за човешкия дух и възможности.

Зори надскочи личните си убеждения, както и убежденията на обществото и доказа, че притежава воля и сила на духа, които могат да преодолеят всякакви препятствия и трудности.

Възвърнах си усещането да съм в ролята си на персонален треньор и съм благодарна с цялото си сърце, че присъствах и бях част от това чудо, което се случи в този ден!