МАРИНА ДЕКОВА - Фитнес треньор и Вдъхновител

Екранното време и рисковете за детското развие


По някакви щастливи обстоятелства преди 2 седмици аз и бащата на детето ни, което е на 4 години и 4 месеца в момента, имахме среща с д-р Гергана Маркова по повод въпроси свързани с развитието на Любов и по-точно за екранното време, което тя прекарваше, докато си беше по-дълго време у дома.

Това е тема и въпрос, който много ме вълнува и за щастие успяхме да наложим ограничение през първите 2 години и половина, в които тя нямаше достъп до екранни устройства, но нещата се промениха през последните месеци, за което ще споделя в хода на статията.

Започвам с представяне на Д-р Маркова за тези, които не я познават. Тя е изключителен човек и основател на Академия за ранно детско развитие, детска градина и центрове „Бобче Топче“.

В периода 2001-2020г. д-р Маркова е преподавател по специална педагогика в Тракийски университет, гр. Стара Загора. Притежава докторска степен по специална педагогика. Повече от 18 години е работила активно с деца със специални образователни потребности в частни и държавни центрове, сред които УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, гр. Стара Загора, Дневен център за деца с психофизически нарушения, както и частни логопедични центрове.

Има над 20 години практика като логопед, специален педагог, преминала е и през множество квалификации, обучения и семинари по специална педагогика, социална работа с възрастни с увреждания и деца със специални образователни потребности, приложна поведенческа анализа, психодрама, хипноза и хипнотерапия, релационна психомоторика и психомоторни практики, индивидуална психология и др. Обучавала се е в България, Великобритания, Италия, Испания и Израел.

Ние, като родители, имаме честта и сме безкрайно благодарни, че такъв човек и специалист е близо до нас в отглеждането и възпитанието на нашето дете.

Обърнах се към Гери с молба за съвет и притеснение, тъй като през последните седмици Любов прекарва часове наред пред екранно устройство (таблет) и при двамата родители. Смятайте, че това беше системно стоене пред екрана наистина часове наред. Признавам си, че периодът при мен беше много натоварен откъм работа, тъй като съвпадна с подготовката за новите предизвикателства, които стартираха през януари и нямах възможността да ѝ обърна пълноценно внимание, тъй като бях сама, градината беше в почивка, а впоследствие се наложи и 2 седмици да си остане под домашен надзор, тъй като се разболя. Чудо на чудесата в общи линии. :D

Това беше най-доброто, на което бях способна и не чувствам вина, че съм го позволила, но реших, че е крайно време това да престане, тъй като имам представа за негативните последици, до които води прекомерната употреба на екранни устройства по отношение развитието на детето.

След консултацията с д-р Маркова и двамата родители взехме решение, че ще вземем мерки и ще ограничим мобилните устройства до два пъти по 30 минути дневно, което е и максималното време, което дете на такава възраст може да прекарва пред екран.

Честно казано Любов реагира доста положително и съдействащо. Разбра ситуацията, прие я и се адаптира веднага. Бях изумена колко креативна може да бъде! Започна да готви, да рисува, да изрязва някакви неща, да танцува, да бъде „тотална“ и да се радва с едно такова магично детско удивление на света и възможностите, които дава всеки един момент.

        

Аз, от своя страна, си наложих да не работя и също да съм далеч от екранните устройства, когато прекарвам време с нея.
Както ще прочетете в интервюто на Гери, именно за това жадуват децата:

“Открийте удоволствието от истинския разговор помежду си - човешката душа е вселена пълна с изненади.
Измисляйте игри, предизвикателства, приключения - погледнете на света с нов поглед. Взирайте се в очите на детето си, търсете погледа му - провокирайте общуване.

Не се страхувайте от скуката му, нека скучае и зяпа през прозореца, и мрънка - нищоправенето е всъщност естествена форма на медитация, при която човек се свързва със себе си и света наоколо.

Мозъкът е гладен, ВСЪЩНОСТ за тези точно преживелици, а не опосредствани от герои на екрана. Преживявайте и вие и ще преоткриете родителстването и детето си.”

И тъй като съм човек и на науката, се радвам, че Гери споделя и научна информация за последиците и въздействието на мобилни/екранни устройства на деца от 0 до 6г.

Приятно четене!

Д-р Маркова: По-голямата част от структурата на мозъка се изгражда през първите 3 години от живота на човек. Когато се роди дете, неговият мозък и архитектура са само 25% от размера на възрастния. На 1-годишна възраст е около 70%, а на 3-годишна възраст е около 85%.

Следователно първите 1000 дни са много важни за развитието на мозъка на децата.

Как времето на екрана влияе върху развитието на езика според различните науки, работещи с човешкия мозък?

Логопедите: Ново проучване от Детската болница на Канада (Hospital for Sick Children) проследява почти 900 малки деца на възраст между шест месеца и две години. То открива, че децата между 0 и 3 г., които са били изложени на повече екранно време, показват повече забавени експресивни езикови умения (т.е. способността да казва думи и изречения). То също така установява, че за всяко 30-минутно увеличение на ежедневното екранно време води до 49% повишен риск от забавяне на експресивния език!

Психолозите: Децата отгледани пред екрана проявяват повече агресия и асоциално поведение. Причината за това са пропуснатите възможности да учат общуване с хора през активното взаимодействие с тях и разбиране на другите и себе си, необходими за изграждане на личността като социален индивид.

До какви последици може да доведе прекаляването на екранно време в развитието на детето от научна гледна точка и примери от твоята професионална практика?

Невропсихолозите: Структурни изменения в мозъка в периода на интензивно формиране (0-6 г) - изследване проведено 2020г. с 69 деца 3-5 г. възраст установява по-слабо формиране на бяло вещество в мозъка (невронни връзки) на деца, изложени на влиянието на електронни устройства над препоръчителните максимални стойности на АПА (американска педиатрична академия), което отговаря за развитието на речта, грамотността и зависещите от тях когнитивни функции.



В изображението по-горе се наблюдават трите основни невронни пътища (снопове аксони), отговарящи за езика и грамотността: в бяло е аркуате фашикулус, който свързва мозъчните зони отговарящи за възприемането и изразяването на езика. Зоната в кафяво отговаря за бързото наименуване на обекти (разпознаване), а тази в бежово - зрителните изображения. В синьо се наблюдава по-малкото количество бяла тъкан при деца, които прекарват повече от час (1 - 5 ч) на ден пред екрани.

В моята практика от над 20 г, деца отгледани с помощта на електронни устройства трудно задържат поглед и общуват, като социалният интерес отсъства в голяма степен или напълно - училищното обучение и възпитание са силно затруднени или невъзможни без терапия, в зависимост от това колко време е пропуснал мозъка в развитието си. 

Колкото по-късно е започната работа с детето, толкова по-трудно и бавно се компенсират пропуснатите етапи на развитие. 

Работата с такова едно дете  налага да го върнем в най-първите месеци след раждането му и да проследим кои етапи на невронно съзряване са прескочени, за да започнем да учим мозъка на базисните умения като баланс, сетива,

интегриране на първични рефлекси задържане на поглед, внимание, граници, себеусещане и общуване, които е трябвало да се случат тогава. Едва след това, при следване на последователността, заложена в еволюцията на нервната система на човека - след първата година при достатъчно съзряване на невронната мрежа може да се работи за проговаряне, добро поведение, самостоятелност. За това смятам, че всяка минута, час пред екраните е загубена възможност за учене през сетивата, общуването, ако щете - бездействието. 

Мозъкът на дете от 0 до 3 години формира над 1 млн невронни връзки в секунда, а всеки неврон създава около 15 000 невронни връзки с други неврони - много от тях, доста дълги и пресичащи целият мозък по ширина и дължина. Представете си колко разбъркана невронна мрежа е изградил мозъкът при редовно гледане на екран в продължение на месеци при малко дете - съпротивите на детето към сетивната, логопедична и психологическа работа  са големи, а затрудненията на родители - кошмарни. 

Колко е оптималното време за гледане на екранни устройства в периода 0-6г.? 

Препоръките на Американска педиатрична академия за максимум 1 ч на ден за деца 3 до 5 г са абсолютният максимум и дори при него са явни негативните последици.

Зрителният апарат пресича целия мозък от лицето до темето, където се намира визуалният кортекс - стимулът е толкова силен, че пристрастяването към екраните е оприличавано на зависимост. Хормоните, които нахлуват във всички зони и носят удоволствие от стимула не подпомагат любопитството към света, интересът към човека отсреща, изпробването на нови игри, храни, играчки, изучаването на процеси или участието им в тях.

Естественото за мозъка е да получава сетивна информация в здравословни количества от всички сетива. Свръх-стимулирането само през едно сетиво, без участието на останалите и това на тялото, ощетява мозъка структурно, а детето - качествено.

Ако вече детето прекалява с екранното време по какъв начин родителите могат да сложат правила и граници и да ги следват съответно в тези периоди на хоум офис и пандемия?

За да се случи нещо различно, трябва да направим нещо ново. Не само детето трябва да се лиши от екран, а и родителите да открият алтернативи за свободното време и споделянето му със семейството. Това е промяна в бита и мисленето, което е трудно, но отваря нови хоризонти за родителстване и качество на живот.

Обяснете на детето какво ще се промени и защо. То разбира, а бидейки личност ще се съпротивлява, което е напълно нормално и здравословно.

Бъдете готови са силен отпор и бунт - все пак пред себе си имате силна воля и интелект - това не е мъчение, лишаване и жестокост - използвайте енергията на бунта към реформирането, което предстои. Аргументирайте се без да влизате в режим на обясняване и правете широки, ведри крачки напред. Детето ще ви последва!

Спазвайте собствените си правила - удържайте границите, за да се структурира здрава психика.

Покажете на детето, че новите обстоятелства са интересни - вместо излежаване пред телевизора вечер, можете да го увлечете в боричкане на пода/тревата, омазване с кисело мляко, отъркалване в брашно и пр. Сетивни игри, което стимулира развитието на сетивата и на общуването. След известно време ще дойдат по-спокойните игри.

Открийте удоволствието от истинския разговор помежду си - човешката душа е вселена пълна с изненади.

Измисляйте игри, предизвикателства, приключения - погледнете на света с нов поглед. Взирайте се в очите на детето си, търсете погледа му - провокирайте общуване.

Използвайте природата - тя е ваш съюзник - дъжд, виелица, слънце - дете навън ли е, се успокоява и започва да функционира на скоростта, на която работи света около него. 

Не се страхувайте от скуката му, нека скучае, зяпа през прозореца и мрънка - нищоправенето е всъщност естествена форма на медитация, при която човек се свързва със себе си и света наоколо. 

Превърнете ежедневните задължения в забавление, така дърпате детето към социалното преживяване - например всекидневната баня може да се окаже дискотека с най-новите парчета, лягането за сън - приказка в действие с нов, импровизиран сюжет от вас, с бонус блажено намачкване (част от сюжета, може би..), вечерянето да е театър с влизане в роли (аудиенция при краля в гостната). 

Мозъкът е гладен, ВСЪЩНОСТ за тези точно преживелици, а не опосредствани от герои на екрана. Преживявайте и вие, и ще преоткриете родителстването и детето си.


Контакти с д-р Маркова:

e-mail: g.todorova@icloud.com

website: https://gerganamarkova.com/ 

Facebook: Д-р Гергана Маркова - Специалист детско развитие
Телефон: 0888 21 35 35


Източници: 

Christakis, D. A. (2009). The effects of infant media usage: what do we know and what should we learn? Review Article. Acta Paediatrica, 98, 8-16.
American Academy of Pediatrics (2017). Handheld Screen Time Linked with Speech Delays in Young Children. Retrieved from https://www.healthychildren.org/English/news/Pages/Handheld-Screen-Time-Linked-with-Speech-Delays-in-Young-Children.aspx 
Zimmerman, F. J., Christakis, D. A. & Meltzoff, A. N. (2007). Associations between Media Viewing and Language Development in Children Under Age 2 Years. The Journal of Pediatrics, 151, 364-368.
Canadian Pediatric Society (2017). Screen time and young children: Promoting health and development in a digital world. Retrieved from https://www.cps.ca/en/documents/position/screen-time-and-young-children” 
American Academy of Pediatrics (2017). American Academy of Pediatrics Announces New Recommendations for Children’s Media Use. Retrieved from https://www.aap.org/en-us/about-the-aap/aap-press-room/pages/american-academy-of-pediatrics-announces-new-recommendations-for-childrens-media-use.aspx 
https://jamanetwork.com/journals/jamapediatrics/fullarticle/2754101?guestAccessKey=56c4b22b-ee5f-4594-bb23-c3813c9cccb1&utm_source=For_The_Media&utm_medium=referral&utm_campaign=ftm_links&utm_content=tfl&utm_term=110419