МАРИНА ДЕКОВА - Фитнес треньор и Вдъхновител

Моите утринни навици - част 1


В последно време получавам доста въпроси за навиците си и вече тотално назря моментът да споделя повече за това как минава най-хубавият момент от ежедневието ми, а именно -  периодът между 4:44 и 7:00.

От началото на годината съвсем естествено и без аларма започнах да се будя сама в 5 часа сутринта, а впоследствие този час се измести в 4:44, като държа да подчертая, че на този етап това го спазвам 4 или 5 пъти седмично. През останалите 2 или 3 сутрини имам лукса да се будя сама без аларма, като часът тогава е около 7-8 сутринта. 

Когато ставам в 4:44 си лягам около 22:00ч., а когато спя до по-късно си лягам съответно и с 1-2 часа по-късно. Така хващам предимствата и на двата вида ежедневие, които се допълват чудесно на този етап от живота ми. 



Ранното ставане е само и единствено изграден с времето навик. За да се интегрира един навик, според книгата на Робин Шарма “Клуб на 5 сутринта”, са необходими средно около 9 седмици, като първите 21 дена са най-трудни, неестествени и тялото и мозъкът ни най-много се съпротивляват на тези промени. 

И тук е моментът да подчертая, че някак естествено сме нацелили продължителността както на 10-седмичните предизвикателства, така и на по-кратките 21-дневни. В началото тялото истински се съпротивлява, изпитва дискомфорт и болка, но с времето нещата се променят, изгражда се нов навик, а на финала всичко е по-прекрасно от преди и черпим плодовете на своя труд, воля и дисциплина. 

На въпроса как ставам толкова рано, ще споделя трик споделен в книгата на Робин Шарма. Необходимо е в момента, в който звънне алармата, директно да се изстреляме от леглото, за да не достигне информация до мозъка, която да намали нашата мотивация и да продължим с излежаването и отлагането на алармата. Не бива да се стига до отлагане (snooze) на аларма, а директно да скочим от леглото. 

И тук започвам с първия си навик. Всяка Божа сутрин поздравявам Господ1 с добро утро и благодаря за днешния ден. Също така в просъница си гледам картата на съкровища, залепена на стената до леглото ми и докато мозъка все още е в тета честота, си казвам на ум “Аз съм достойна и заслужавам да получа всичко това от живота!”. Имайте предвид, че едно от нещата, които съм си описала на картата на съкровищата е тялото ми и по-точно - как искам да изглежда то - конкретно и ясно.



Тета състоянието на мозъка е едно от най-ценните честоти, където поднасяме своите положителни нагласи за живота и където мечтите стават реалност.

Тета състояние е много дълбока релаксация, използва се в хипнозата и е характерно за времето, когато се събуждаме или заспиваме. Тогава мозъчните вълни се забавят от 4 до 7 цикъла в секунда.

Тета вълни се генерират от дясното полукълбо на мозъка и са тънка граница между съзнаваното и подсъзнаваното, т.е. това е най-прекият път до дебрите на подсъзнанието ни, където е най-интересно, тъй като подсъзнанието определя нашите чувства, действия и мисли. Тези вълни позволяват, стига да имаме познанието да му въздействаме, да се отървем от негативното и ограничаващо мислене. Най-активни са тета вълните при децата и творческите хора. Слушането на музика повишава активността на тета вълните. 

Тета вълните са преход от материалния към нематериалния свят, с навлизане в подсъзнанието.

На тази честота можем да променим нашите убеждения и да внедрим чувства, които не са ни познати.

Продължаваме с навиците. До тук стана ясно защо в просъница си гледам картата на съкровищата, където са изписани и визуализирани моите мечти и цели, и защо се моля на Господ1, та…

Едно от първите неща след хигиенните утринни навици е да пия зеленолистно смути, Leanea - DERMA - антицелулитен комплекс за гладка кожа и - накъде без кафе!

Промокод → MARINA10 за всички прекрасни хранителни добавки от сайта на Celipharm

Кафето съм го ограничила до един път дневно. Честата консумация на кафе си е зависимост и вреден навик в моите очи, защото, едно на ръка, че съм била дълги години в полето на зависимост и, второ, напоследък често попадам сред хора, които са зависими от консумацията на кафе. Това ни точи от енергията и творческия потенциал, и го виждам с най-ясния си поглед. 



“Усамотението, тишината и спокойствието на зората задействат и отделянето на невротрасмитери като допамин, горивото на вдъхновението, което така добре служи на свръхпродуктивните хора, и серотонин, красивия наркотик на удоволствието. Автоматично и естествено влизате в онова, което вече нарекох “състояние на поток”.”

Това е цитат от книгата “Клуб на 5 сутринта”, който подкрепям напълно. Именно в това състояние на потока на живота ние се сливаме с цялото и черпим от благата на живота - здраве, любов, пари, тяло, красота, отношения, приключения, творческо развитие. И това е основната причина да ставам толкова рано с ентусиазъм, защото влизам естествено в този поток и всеки ден се преживява като истинско чудо и подарък от живота. А чудесата наистина се случват - осъзнато и чрез използване материята в тези честоти на мозъка.

Когато ставаме рано се вдига личната вибрация и така достигаме по-лесно и по-бързо до желанията си, защото нали знаете къде се намират мечтите - намират се на една ръка разстояние над нас и ако искаме мечтите ни да изпълват живота ни, то е необходимо да вдигнем по такъв начин личната си вибрация, че с едно леко протягане на ръката над нас да ги уловим и прегърнем до нивото на сърцето си - четвъртият енергиен център. 

Както напоследък се говори за новото ниво на съществуване, през което минаваме на планетарно ниво - живот през сърцето в 5D

Така. Изпихме си добавките за гладка и нежна кожа, зеленолистното смути и с чаша топло кафе сядам на дивана с тетрадка и химикалка.
Всеки ден благодаря както за миналия ден, така и за този, който предстои - за всички прекрасни и магични събития, които предстоят да се случат и да ме изненадат приятно, за всички възможности и най-важното, че съм жива и че усещам дъха си.

Един от лошите навици на хората е да недоволстват от живота, да мрънкат, да се фокусират върху това, което нямат, вместо да благодарят и да се наслаждават на това, което вече имат.
Благодарността е прекият път към изобилието. Когато благодарим, ние казваме “Искам още от това”, а когато мрънкаме и недоволстваме, всъщност, ние привличаме още по-негативни събития и това, което не искаме в живота си. 

Щастливият и благодарен човек привлича още повече щастие в живота си, докато недоволният човек привлича още повече нещастие и несполуки. Това е вселенски закон. 

След благодарността, която освен че записвам ръчно, се старая и да усетя с цялото си тяло и съществуване, продължавам с целите за деня.

Интересното е, че когато си запиша дневните цели в този сутрешен час някак магично имам енергия да ги изпълня за деня без да отлагам.
Отлагането, подобно на мрънкането, също е лош навик, който ни отдалечава от настоящия момент на тук и сега, и съответно от потока на живота. Благодарна съм, че хората, с които работя са много осъзнато присъстващи в момента. Задачи не се отлагат и всичко се върши на момента. Все съм си мислила, че това е лоша моя черта (т.е. да правя нещата на момента и да очаквам и другите да са като мен - поредната проекция), тъй като съм била заобиколена от отлагащи хора, които се зариват с един куп задачи и в действителност продуктивността в такава обстановка е на много занижени нива. Вибрацията също е ниска.

Да се зариваме със задачи, които не можем да изпълним и да отлагаме поетите си ангажименти е вид мазохизъм, продиктуван от слаби лични граници, несъответствие между представата за собствените си възможности и реалните такива, което пък е вследствие от слабо его, неумение да се каже “не” и роля на жертва. 



Лично за себе си си поставям малко задачи за деня, защото така не само си преизпълнявам заложените цели, но и се открива пространство за истински чудеса! Когато ежедневието ни е пълно с “трябва да направя това, трябва да направя онова” и някак си не остава място, енергия и пространство за чудеса. Или както пише Дийпак Чопра в прекрасната му книга в полето на “Спонтанно удовлетворяване на желанията”.

В книгата “Клуб на 5 сутринта” авторът споделя научна информация и съветва да се прави високо-интензивна тренировка веднага след ставане. За мен такова нещо е невъзможно. Тялото ми не е пригодено за такива физически натоварвания рано сутрин, а и рискът от контузия никак не е малък. Да тренирам сутрин високо-интензивно е последното нещо, което бих направила, ако трябва да бъда честна. Но все пак компенсирам през деня с тренировките и груповите занимания, които водя 5 пъти седмично.

Препоръчвам плавни, спокойни и събуждащи движения, които да вработят тялото и задействат неговите жизнени дейности, от типа на раздвижване, мобилност, стречинг, активации, йога или всичко това, което правим в моята сутрешна рубрика по телевизия CodeHealth - Движи се с Марина. 



Моят навик за сутрешно събуждане от физическа гледна точка е друг и ще го споделя в отделен материал, т.е. това, което се случва и защо се случва между 6 и 7 ;). Надявам се статията да ви е била полезна и да си откраднете онова, от което имате нужда в този момент.
Препоръчвам материала за препрочитане на определен период от време, тъй като различни навици могат да се интегрират на различни етапи от живота ни. 

А в този етап от живота на всички ни, за тези, които искат да помогнат на хората в Украйна, оставям нужната информация за дарения:

Събирането на паричните средства по личните сметки е забранено! Всички плащания, моля, извършвайте само по официалната сметка на Сдружението „Мати Украйна":

Титуляр: СУОБ "Мати Украйна"
Банка: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
IBAN: BG79UNCR70001522046600
BIC на банката: UNCRBGSF

Всеки превод или внасяне на суми кеш при наличие в основание за плащане текст "ДАРЕНИЕ за украински войници" или "Дарение за украински бежанци"


Господ1
В своята поредица д-р Морган Скот Пек разгръща четири етапа на духовно развитие и споделя, че духовността, подобно на откровенията, до които е стигнал и Карл Юнг, е липсващото звено при много хора в човешкото им развитие.
Ще ги опиша, като цитирам изцяло написаното от д-р Пек в “Изкуството да бъдеш Бог 2”.

Първи етап д-р Пек е нарекъл “хаотично-антисоциален”. Той вероятно обхваща около двадесет процента от населението, включително и онези, които докторът нарича “хората на лъжата” - има и такава книга, която е една от любимите на автора. Като цяло това е етап, в който духовността отсъства и хората в него са абсолютно безпринципни. Антисоциален е, защото макар те да умеят да се преструват, че са изпълнени с любов, всъщност всичките им отношения с други човешки същества са користни и прикрито, ако не и открито, манипулативни. Хаотичен е, защото, тъй като са безпринципни, над тези хора властва единствено и само собствената им воля. И понеже неконтролираната воля ги тласка един ден в една посока, а друг ден - в друга, съществуването им е хаотично. Поради тази причина хората, които се намират на този етап, често изпадат в затруднения и неприятности и са чести обитатели на болниците и затворите или живеят на улицата. Някои обаче могат да бъдат достатъчно дисциплинирани в името на амбициите си и да се издигнат до висок престиж и власт. Могат да станат дори президенти или прочути проповедници.

Хората, които се намират в първия, понякога се докосват до хаотичността на съществуването си. Това е може би най-болезненото преживяване, което човек може да има. Обикновено просто бързо им минава, но ако това мъчително изживяване продължи, може да ги докара до самоубийство, според д-р Пек някои от необяснимите самоубийства попадат в тази категория. Подобно преминаване обикновено - казвам обикновено, защото винаги има изключения - внезапно и драматично. Сякаш Бог буквално протяга ръка от небето, сграбчва въпросната душа и я дръпва мълниеносно нагоре. С човека се случва нещо поразително и обикновено той въобще не го осъзнава. Ако би могъл да го осъзнае, мисля, че би си казал: “Готов съм на всичко, на всичко, за да се освободя от този хаос, дори да подчиня волята си на някоя институция, която да ме ръководи.”

Така той се озовава във втория етап, който д-р Пек нарича “формално-институционален”. Институционален, защото хората в него са зависими от някаква институция, която ги ръководи. За някои това може да бъде затворът. Опитът на доктора показва, че на такива места винаги има по някой затворник, който при идването на нов психиатър в затвора събира групичка затворници за групов терапевтичен сеанс. Той е дясната ръка на надзирателите, но неизвестно как избягва отмъщението на другите затворници. Той е примерен затворник и примерен гражданин. Понеже се приспособява чудесно към институцията, винаги получава амнистия при първа възможност и моментално се впуска в поредица от престъпления, така че не по-късно от седмица след освобождаването си отново го арестуват и се връща обратно зад решетките, където пак става примерен гражданин - зад стените на институцията, която организира живота му.
За други тази институция може да бъде армията. Това е една много положителна роля на армията в нашето и в други общества. Десетки хиляди хора биха водили хаотичен живот, ако не беше патерналистичното и донякъде матерналистично устройство на армията.

За трети институцията, на която предават властта над себе си, може да бъде фирма с високо ниво на организираност. Но за повечето хора това е църквата. Истината е, че повечето от хората, които ходят на църква, попадат във втория етап - формално-институционния. Макар че в етапите има градация и нищо не е абсолютно фиксирано, религиозното поведение на хората, попадащи във втория етап, има определена специфика. Както вече казахме, те са зависими от църквата като институция, която ги ръководи, но д-р Пек смята, че зависимостта им е формална, защото са силно привързани към съответната форма на религията.

Хората във втория етап много, ама много се разстройват, ако някой започне да променя нещо в ритуалите или службите, или пък въведе някой нов химн. Те са силно тревожни, когато се промени нещо във формалната страна на религията им, защото именно на тази формална страна те се уповават да ги спаси от хаоса.
Друга обща черта на религиозното поведение на хората на този етап е представата им за Бога като същество, което е почти изцяло вън от самите тях. Те почти не разбират онази част от Бога, която се намира във всеки от нас - онази, която теолозите наричат иманентна - божественото в човешкия дух. Те мислят за Бога като за нещо далечно, горе в небесата. Представят си го в мъжки облик и макар да вярват, че е любящ, му приписват и определена власт да наказва, от която Той не пропуска да се възползва при подходящ случай. Тяхната представа за Бога е като за някакъв огромен и добронамерен небесен полицай. В много отношения точно това е Богът, от който хората във втория етап имат нужда.

Да кажем, че двама души, стъпили неплокатимо във втория етап, се срещнат, оженят се и им се родят деца. Те ще ги отгледат в стабилен дом, защото стабилността е от огромно значение за хората в този етап. Те уважават достойнството на децата си и и им отделят внимание, защото църквата учи, че децата са важни и трябва да се уважава достойнството им. И макар че любовта им понякога е малко догматична и лишена от въображение, те все пак са любящи родители, защото църквата изисква да бъдат любящи, а и донякъде ги учи как да бъдат такива.
Какво се случва с детето, отгледано от такъв стабилен дом, обградено с любов, уважение и внимание? То ще възприеме религиозните принципи на родителите си - независимо дали те са християни, будисти, мюсюлмани или евреи - заедно с  майчиното мляко. Докато стигне юношеската възраст, те практически ще са вдълбани незаличимо в съзнанието му или “интернализирани”, ако използваме психиатричен термин. Но когато това стане, детето вече ще е самостоятелно човешко същество, със собствени принципи, което не изпитва нужда да бъде ръководено от институция. В този момент, който в развитието на здравия човек обикновено настъпва в юношеството, младият човек ще започне да си мисли: “Кому са нужни тези глупави митове и суеверия и тази старомодна институция?” И ще започне - често за ненужен ужас и огорчение на родителите си - да се отдръпва от църквата и да се превръща в скептик, агностик и атеист. Това е началото на прехода към третия етап, който д-р Пек нарича “скептично-индивидуалистичен”.

Отново в най-общ план, хората от третия етап са по-напред от хората във втория етап по отношение на духовното си развитие, макар че не са религиозни в обикновеното значение на тази дума. Те ни най-малко не са антисоциални. Често са активни членове на обществото. От тази група са хората, които представляват ядрото на организации като Лекари за социална отговорност или на екологично движение. Те са предани и любящи родители. Често са учени или имат научен начин на мислене. Неизменно търсят истината. И ако я потърсят достатъчно дълбоко и достатъчно далеч, ще започнат да напипват онова, което търсят, и ще сглобят достатъчно късчета от истината, за да добият представа за цялостната картина и да видят, че тя не само е много красива, но и странно напомня много от онези примитивни митове и суеверия, в които са вярвали родителите им, бабите и дядовците от втория етап. В този момент те започват прехода си към четвъртия етап, който д-р Пек нарича “мистично-общностен.”

Докторът използва думата “мистичен” в описанието на този етап, макар че тази дума трудно се дефинира, в нашата култура тя е натоварена с негативни асоциации и обикновено се разбира погрешно. Какво можем да кажем за мистиците? Те са хора, които са открили някаква съгласуваност под повърхността на нещата. През цялата история на човечеството мистиците са виждали връзката между мъжете и жените, между хората и другите същества, между живите и онези, които не са сред тях. Тъй като виждат такава взаимосвързаност под повърхността, мистиците от всички култури и религии говорят за нещата в духа на единството и общността. Освен това, те винаги са говорили парадоксални неща.

Думата “мистичен” има същия корен като “мистерия”. Мистиците са влюбени в мистериозното. Те обичат да разрешават загадки, но в същото време знаят, че колкото повече загадки решават, толкова повече ще срещнат. Но се чувстват удобно в изпълнения със загадки свят, докато хората намиращи се на втория етап, се чувстват крайно некомфортно, когато нещата не са ясни и недвусмислени.
Тези принципи са в сила не само за християнството и не само за Съединените щати, но и за всички народи, култури и религии. Всъщност една от общите черти на всички велики световни религии е, че са адресирани едновременно към хората във втория и в четвъртия етап, сякаш ученията им имат две различни интерпретации. Да вземем например юдаизма. Псалм 111 завършва с думите “Страхът от Бога е началото на мъдростта”. За хората във втория етап това означава: “Когато започнеш да се боиш от големия полицай на небето, значи наистина си поумнял”. И това е истина. За хората в четвъртия етап тези думи означават: “Почитта към Бога ти показва пътя към просветлението”. И това също е истина.

“Исус е моят Спасител” е любим постулат на християните и също може да послужи за такъв пример. Хората във втория етап са склонни да го тълкуват в смисъл, че Исус е нещо като феята кръстница - спасява те винаги, когато изпаднеш в беда, стига да Го призовеш на помощ. И това е самата истина - Той точно това и ще направи. Докато хората в четвъртия етап тълкуват тези думи в смисъл, че Исус, с живота и със смъртта си, ни учи какъв път трябва да следваме, за да намерим спасение. И това също е истина.

Мистицизмът очевидно е свързан с мистериозното. Мистиците признават необятността на неизвестното, но не се плашат от него, а се стремят да проникнат по-дълбоко, за да научат повече - макар и съзнавайки, че колкото повече научават, толкова по-големи ще стават загадките. Те обичат загадъчното, обратното на хората от Вторият етап, които се нуждаят от прости, ясни и догматични структури и нямат никакъв вкус към непознатото и непознаваемото. Докато хората в четвъртия етап се обръщат към религията, за да намерят път към загадъчното, тези във Втория етап до голяма степен търсят в религията бягство от него. Така се получава объркване: хората не само се обръщат към религията, но и към една и съща религия и дори към една и съща църква не само с различни, но и с диаметрално противоположни мотиви.

Както вече отбеляза д-р Пек, тази възможност за двойствена интерпретация се отнася не само за християнството и юдаизма, но и за исляма, таоизма, будизма и индуизма. Всъщност той мисли, че именно поради това те са велики религии. В тях има място за вярващи и от втория, и от четвъртия етап.