МАРИНА ДЕКОВА - Фитнес треньор и Вдъхновител

Предимства и недостатъци на домашните тренировки


През последните 2 години животът на всички хора се преобърна на 180 градуса. За хората, които спортуват активно, това беше, и донякъде още е, труден период поради факта, че положението търпи чести промени и човек никога не знае какво го очаква на следващия ден. Илюзорно е да живеем с идеята, че знаем какво ще се случи утре, затова колкото по-бързо се научим кога да държим и кога да пускаме контрола, толкова по-бързо ще изгрее Слънцето над нашата градинка.

Това наложи да бъдем по-адаптивни от всякога. Научихме се да работим от вкъщи, научихме се да жонглираме при едни по-различни условия с домашните задължения, работните, а също и със семейните такива. Научихме се да пазим дистанция. Научихме се на доста неща и излязохме сериозно от комфортната си зона, в която тъй приятно сме се сгушили и пазим със зъби и нокти, когато някой се опита да ни извади. В това число влизат и тренировките в домашни условия. Честно казано, ако не беше създалата се ситуация този скок в моето развитие сигурно щеше да настъпи след минимум 2 години. Ситуацията и новият начин на живот ми паснаха идеално на ежедневието, за което съм много благодарна.

Дълго време такъв тип тренировки бяха пренебрегвани заради наличието на фитнес зали, спортни зали, паркове и пр. Но когато всичко това изчезна от „картинката“, за един спортуващ човек, като мен, за когото движението е начин на живот, единствен вариант остана – тренирането вкъщи.



Ако трябва да съм честна това, което ме мотивира да започна да водя домашни онлайн тренировки, бе болката в гърба и физическото неразположение, което изпитах от обездвижения начин на живот през първия един месец след обявяването на локдауна. 

Слава Богу бързо се ориентирах и така съвсем спонтанно домашните онлайн тренировки станаха като естествено продължение на моята треньорска кариера. 

Необходимо беше да съставя план за действие - какво да включват тези тренировки, за да са максимално ефективни и близки до тези, които преди провеждах в залата.
Постарах се да има упражнения за всяка мускулна група, които могат да се надграждат - било с тежести, било с повторения. Но ако техниката не е усъвършенствана, то всичко друго губи смисъл по отношение на тренировката. Или иначе казано - ако нямаме създадена връзка между мозъка и мускула (muscle-mind connection), то ефективността на тренировката и упражненията ще е спорна, т.е. няма да е оптимална за единица отделено време, а аз не обичам да си губя времето. Затова много хора години наред тренират и не им личи, а с гордост мога да споделя, че моите клиенти много бързо виждат прогрес, тъй като основната ни работа е да концентрираме вниманието си върху правилната техника. 



Виждам и колеги, които безцелно размахват крайници и тежести тип “Махалото на Нютон” без реален прогрес в тренировките и упражненията. Да, това ще даде общ тонус на тялото, ще отдели някой друг хормон на щастието, ще повдигне самочувствието и това никак не е малко, разбира се, но ако искаме да сме скулптури на нашите тела, то трябва да си използваме и мозъка!

Особено за един треньор е изключително важно, дори бих казала най-важното, да има необходимите знания и опит, които да предаде на хора, които са му се доверили, по възможно най-разбираемия начин.
В противен случай има риск този опит в един момент да се окаже горчив и да ви откаже  заради липсата на видими резултати в дългосрочен план.

Остава само да усетите кой е вашият човек, с който си вайбвате на една честота и усещате вдъхновение и прилив на енергия след среща или тренировка.

Към плюсовете бих отнесла и предимството, че по този начин независимо от коя точка на света се намира човек, той може да има пряк контакт със своя ментор, учител и вдъхновител, докато преди това услугите ми бяха достъпни за клиенти само на територията на София, с някои изключения, тъй като работя онлайн от 2014г., но не и в такъв формат. Приемам се като избраница за този начин на работа, но не бих казала, че е само късмет, тъй като имах солидна подготовка преди това и както често обичам да напомням - късметът е там, където шансът среща подготовката. 

Тренировките в домашни условия имат редица предимства пред залите, но и не са подходящи за всеки.

Основно предимство за мен е фактът, че печеля време, от една страна, тъй като не пътувам до залата, а от друга страна, с това печеля и повече енергия! В момента водя 5 тренировки на седмица и ако трябваше да водя 5 тренировки в зала, изобщо не съм сигурна, че бих се справила и то най-вече заради енергията, която бих губила в това да стигна до залата и да си оправям всеки път багажа с един куп необходими принадлежности. Каквото и да си говорим - подготовката изисква енергия, а мен лично ме натоварва психически и ми е меко казано досадно.

Към предимствата бих прибавила и комфорта на това, че човек директно влиза в своята баня и не се занимава с подготовка и носене на допълнителен багаж, а после може да си хапне на спокойствие, без да се налага да бърза, с което да си спести и късната вечеря.

За моето тяло, едно от основните неща, които работят безупречно, когато желая да намаля теглото си, е да вечерям рано, а с домашните тренировки и домашната работа това мога да го изпълнявам с лекота. Апетитът също ми е намален, откакто тренирам и работя от вкъщи, тъй като пътуването и ходенето от точка А до точка Б вече не е фактор, а това намали стреса значително и ме вкара в една по-мека и женска енергия.

Вместо да тичам и да гоня графици, енергията си я влагам в това да отделя пълноценно време на себе си, дъщеря си и хората, които са важни и значими за мен. Определено мога да кажа, че приятелствата ми се засилиха след локдауна, тъй като наистина мога да отделя пълноценно време и грижа за моите близки хора.

Също така намаляването на стреса и по-малкото умора доведе до трайно намаляване на теглото ми. Преди локдауна поддържах около 54-5кг., докато в момента с лекота поддържам около 48кг. лично тегло. Освобождаването от гняв, вина, страх, стрес (определено работата и тренировките извън вкъщи ми влияеше стресово) и токсични отношения определят начина, по който изглеждаме външно - това включва - тегло, кожа, коса и нокти.



Като казах кожа и коса, се сетих да добавя още едно предимство на домашните тренировки - и то е, че не е необходимо да мислим за прическата - дали сме с хубаво прибрана коса или някъде стърчат кичури, не е необходимо да мислим и за лицето си - дали има твърде много грим от изминалия работен ден в офиса, който като нищо да се размаже или разтече по време на тренировката. Можем дори да си позволим да сме с маска на косата или на лицето без някой да забележи или съди, а после - както вече споменах - директно влизаме в банята и не се налага да изминем пътя до вкъщи с остатъците от грим, с мокра коса или с нещо друго, което би ни накарало да се чувстваме неловко сред хора навън.

Знаете, че щастието за всеки човек е индивидуално - някои, като мен, не обичат да излизат много-много от дома си и предпочитат комфорта и удобството на домашния уют, други пък - по-екстровертни личности - предпочитат да са повече сред хора и стоенето вкъщи ги кара да изпитват страдание, така че всеки сам за себе си трябва да е наясно какво го кара да се чувства комфортно и от там вече да гради своето щастие. 



Тогава вече всичко, което влиза в графата “не искам, но правя”, ще се замени “искам и правя”. Кое не искаш, но правиш и кое искаш да правиш, но не си позволяваш? ;)

Къде в живота си поддържаме и браним ролята си на жертва?

Защото, когато постигнем тази вътрешна хармония и разберем вътрешното си Аз - това, което истински иска душичката и заради, което е слязла долу на Земята, то тялото става като естествено продължение на външното проявление, което може да се види и пипне. 

И за да бъда по-обективна нека поговорим и за някои недостатъци на тренировките в домашни условия, тъй като като всяко нещо – и това си има плюсове и минуси.

Може би основният недостатък е липсата на социализация, на жив контакт с хора и на общуване без камери, микрофони, устройства и..проблеми с интернет връзката.

В действителност, от 2020 година до ден днешен това е основно предизвикателство в общуването между хората. Не е невъзможно да се преодолее такъв тип препятствие, особено имайки предвид изобилието от технически устройства, онлайн платформи и пр., но все пак е препятствие, нали?

Препятствие е, защото много хора трябва да излязат от зоната си на комфорт и да се научат да общуват и да изразяват себе си и по друг начин, освен класическия, с който сме свикнали до момента - face to face. Но светът се движи напред, а животът не търпи застой и това е част от нашата еволюция, колкото и да се опитваме да се противопоставим на нея. И защото едно от най-ценните качества, да не кажа дори и най-ценното качество на човешката природата, е способността да се променя.

Някой да не си помисли, че тотално съм спряла да се виждам на живо с хора. Напротив, виждам се, срещам се, общувам ежедневно, но някак си се отвори пространство и за нови дейности - повече време сред природата, рисуване, театър, концерти и други културни и не до там културни мероприятия, извън тренировките, за които запазено място в момента си остават в онлайн формат.

Към минусите мога да отчета факта, че се намалява общото движение за деня. Реално трябва да си наложим и създадем навик, който да включва допълнително движение, защото каквото и да си говорим само с едночасова тренировка 3 пъти седмично сме далече от оптималното движение, от което тялото има нужда.

Другият минус е свързан с това, че някои хора имат нужда да се отделят от домашната среда, независимо дали имат деца, от които да си починат, и да се заредят с нови сили. Освен това има и хора, които имат необходимостта да са сред други хора, тъй като това ги зарежда, черпят енергия от мрежата, която се създава на публични места. Не бих казала, че съм такъв тип човек, т.е. доста по-интровертна съм, обичам комуникацията с хора, но от по-далечна дистанция. 

Още един минус мога да сложа в тази категория и той е, че в някои случаи нямаме свободата на лично пространство за тренировка, защото някой малчуган през цялото време ще ни се върти из краката или ще ни се качва на главата, но пък това е прекрасно решение за майките, които нямат възможност да напуснат домовете си за интервала от 1-2 часа. От друга гледна точка - това е един хубав пример, който децата могат директно да усвоят от своите родители, а именно - да осъзнаят от съвсем малки, че спортът е начин на живот.

 

И може би последен недостатък на тренировките в домашни условия, за който се сещам в момента, е, че имаме достъп до хладилника и "тайния" шкаф с лакомства през целия ден. Ако по някаква причина сме се заредили с храна, съдържаща рафинирана захар, вредни мазнини и др., то със сигурност в един момент ще се изкушим - било то в момент на стрес в ежедневието, поради липса на достатъчно и качествен сън или в Онзи момент от месеца. Разбира се, въпрос на избор е, когато пазаруваме за вкъщи да не прибавяме такива продукти в кошницата, но въпреки това пак можем да се окажем с някоя друга кутия бонбони или сладкиш у дома след гостуване на приятели и близки. :)

Както и друг път съм споделяла, моето първо вдъхновение е моята майка, тъй като тя постоянно правеше упражнения у дома, което изгради в мен една от наи-важните ценности, а именно - активният начин на живот като неделима част от съществуването ми, независимо ситуацията около мен. Тренирала съм активно с патерици и счупен крак, което ме направи изключително силна в горната част на тялото и станах републикански шампион по вдигане от лежанка с бутнати 70кг., утроих броя набирания и кофички, тренирала съм по време на бременност, кърмене, локдаун, а вече и по време на война.

Домашните тренировки са като всеки друг спорт. Човек трябва да намери своя спорт, своето движение, своя ментор и своето нещо, което го кара да се изпълва с жизнени сили и вдъхновение, които да използва като гориво за важните за него неща в живота. И особеното в тренировките, които водя е, че освен стандартните ползи, които черпим от движението (тонус, енергия, настроение, самочувствие, здраве, младост и красота), наблягаме и на скулптуриране на женското тяло - форми, симетрия и баланс.

Аз съм открила това за себе си чрез домашните тренировки, разходките, тичането в парковете и ходенето в планината. Затова и съм благодарна, че привличам хора, които имат нужда именно от това, за да се чувстват изпълнени с жизнена енергия и вдъхновение за един по-креативен и извисен живот, който ни докосва по-близо до онова, което е ядрото вътре в нас, а именно - нашата душа.