Храната в днешно време се е превърнала като заместител на емоция. Емоция, която искаме да “изядем” и емоция, от която бягаме или се страхуваме. ❤

Отвъд физическите смущения, които можем да придобием като разширен стомах още в кърмаческия период, храната е символичният образ на майката от психологична гледна точка. 



Ако по някаква причина майката е емоционално отсъстваща или физически по-недостъпна, това неимоверно се отразява на нашето отношение с храната. 

Ако майката не дава достатъчно любов, нежност и прегръдки на своето бебе и дете, то има нужда от тази храна, за да запълни своята “липсваща майка”. Затова психотерапевтите препоръчват на майки, които имат деца с наднормено тегло, да бъдат по-емоционални и да дават повече любов, нежност, топлина и думи, които да държат “сити” децата по време на тяхното отсъствие, ако се налага такова. ❤

Аналогичен е случаят, при който детето е злоядо, отказва да яде, а майката го пресира и настоява. Тук отново стигаме до извода, че контролът трябва да бъде пуснат от страна на майката орлица и да се довери на усещането на детето си. 

Причините едно дете да е злоядо са няколко:

1. Детето изпитва някакъв физически дискомфорт, който може да е породен от болка в корема/стомаха или цялостно неразположение на организма (това обикновено е при настинка или грип)

2. Консистенцията, миризмата или вкуса на дадената храна не му се нравят. Ако настоявате то да я приеме въпреки това, има риск от гадене или повръщане.
3. Детето се затруднява да дъвче или преглъща, което може да се дължи на орално-моторни нарушения

Разбира се, с това не се изчерпват вариантите - в различните възрасти децата преживяват всичко, което им се случва и ги заобикаля по различен начин, а да откажат храна може да е един от тези начини. 

Но ако детето изглежда добре, теглото и ръстът му са в норма, в зависимост от възрастта, то тогава няма повод за притеснение, има нужда само от търпение да отмине периодът.

Ако обаче проблемът се задълбочава и периодът не отминава, тогава вече има риск детето да спада към категория „екстремно злояди деца", което може да доведе до усложнения.

Какво е решението:

→ Ако предлагате даден вид храна за първи път:

• предложете само един вид нова храна
• предложете я в малко количество
• сервирайте с храна, която детето обича
• когато детето е гладно, използвайте момента да предложите новата храна в началото на храненето
• консумирайте заедно с детето от новата храна

→ Ако детето отказва храна, която преди е обичало:

• помолете го да я консумира 
• говорете спокойно и позитивно, крясъците само ще го стресират допълнително
• не го насилвайте, ако многократно на едно хранене отказва
• не го разсейвайте с „награди", за да го подканите да яде
• оставете достатъчен интервал от време без храна, за да може детето да огладнее, а не да се е заситило с междинна закуска
• хубаво е да седнете заедно с него цялото семейство на масата
• премахнете всякакви мобилни и електронни устройства (екрани) по време на хранене

Детето трябва да свързва този процес с положителни изживявания, а не със стрес - така както трябва да свързва и майката с любов, нежност и грижа - както споменах по-рано.



Същото важи и за възрастните с пълна сила. Нашите вътрешни гласове са гласовете на нашите родители и ако ние не умеем да даваме и да получаваме любовта, от която имаме нужда, то ние ще компенсираме тази липса с орални зависимости - храна, алкохол и цигари. 

Когато “запълним” символично нашата майка вътре в нас с любовта, от която имаме нужда, то храната няма да бъде вече източник на любов, а средство за оцеляване. 



Затова и създадох своята авторска 14-дневна програма “Обичам и се грижа за себе си 2”, където полагаме основите любовта, от която тялото и душата ни се нуждаят, вместо да посягаме към поредната зависимост. ❤