МАРИНА ДЕКОВА - Фитнес треньор и Вдъхновител

Не искам да спирам и си обещавам да не го правя! ?

Привет, Маринка,


Държах още веднъж да изразя благодарността си към теб за всичко, което ме научи през последните месеци.

Затова и пиша този имейл.

Вчера отново се замислих, че никога не съм вярвала, че ще постигна това, което много хора, които следвам в социалните мрежи или виждам по улиците са успели да постигнат. А именно да съм в такъв баланс със себе си и тялото си, че дори в някакъв по-подут период - пак не се виждам с толкова критично око в огледалото.

Например преди цикъл, след като съм хапнала малко по-обилно, отколкото ми се е искало (случва се от време на време) ?? се чувствам много подута, тежка и тн. Но в момента, в който се погледна в огледалото осъзнавам, че всъщност това чувство е по-засилено в моята глава, отколкото в отражението ми в действителност. И някак си променям и нагласата си след това, като се старая да не се съдя строго и си казвам, че и това ще отмине като усещане.
През тези месеци, в които тренираме с теб, учим се на добри хранителни навици, на любов към себе си, аз изградих навика да се движа, независимо от всичко.

Разбира се, за да изградиш навика, първо трябва да те води мотивацията известно време. Онзи преломен момент, в който ти е писнало от ниско самочувствие, от тежестта на тялото, от трудната подвижност, от тесните дрехи, които вечно някъде те стискат като седнеш или пък вечно отнякъде ти излиза някоя сланинка, от отражението в огледалото. Ето тогава се появява мотивацията, хъсът, решителността, спортната злоба, ако щеш. И никой не може да те спре.
А най-хубаво е като срещнеш хора, макар и онлайн, чиито хъс и мотивация са същите като твоите и най-вече имаш треньор, който прекрасно ти влиза в обувките и знае точно как да подходи.

И така, ден след ден, тренировка след тренировка, смути след смути ? започваш да харесваш новия си начин на живот, не го считаш за задължение или мъчение.

Тук ще отворя скоба да споделя, че цял живот, всеки път като се хвана да правя режим/диета и да спортувам редовно, в момента, в който усетя минимален ефект, спирам. Отпускам се. Решавам, че мога да си позволя малко почивка, нещо вкусно. И после пак влизам в омагьосания кръг.

До този момент.

Дори самата мисъл, че мога да те разочаровам, ме е движела напред през тези месеци. Защото знам колко старание си положила и полагаш, за да помогнеш на хиляди като мен. И не исках да те разочаровам като ти пратя снимки и мерки без особени резултати.
След това "качих" нивото като освен теб, не исках да разочаровам и себе си. След толкова труд, донякъде лишения (но те са лишения от джънка), ме беше страх да се върна отново на ниво 0.
Това ме кара да се движа и до ден днешен. Излизам, правя крачки, ходя пеша до места, до които преди ходех само с кола или градски транспорт. И ми е много приятно. Да не говорим за нашите тренировки....нямам търпение всеки път. Не искам да спирам и си обещавам да не го правя! ?


Благодаря ти, Маринка! За хиляден път, но от сърце ти благодаря! ??

 

Палмира